- Къде е?
- Изхвърлих го.
- Защо?
- Нямаше бутони и отзад имаше нарисувана отхапана ябълка.
- Като ви питах кога сте родена, Вие смятахте на пръсти, това някак мога да си го обясня, но не разбирам, какво пресмятахте клатейки глава на въпроса "Как се казвате"? - Ами на ум - "Хепи бърдей то ю...
Разхождаме се с моята вчера, а някакъв минава покрай нас и я нарече "дебелана"! Направо търпението ми се изчерпи! Ама толкова ли не може малко да по отслабне…
- Чук, чук! - Кой е! - Отворете! Полиция! - Не мога сега, ще почакате! Сера! - Виждаме, виждаме... тя, телефонната кабинка е стъклена.
- С какво си играе котката на психиатър? - С кълбо нерви.
Поглеждайки се сутринта в огледалото, то ми каза: - Е, важното е, че си жив и здрав...