Нощ. Панелен апартамент. Мъжки глас: - Лапай! Айде, лапай, де… И така десетина минути. Викове от съседните апартаменти: - Айде, бе, Петрова, лапай, че да спим. Утре сме на работа. Същия мъжки г...

– Генади, какво се усукваш около съседката бе? – Нищо ма Маро, за времето си говорим. – Слушай бе, синоптик нещастен, ако още веднъж ви видя, директно отиваш на морското дъно, без предупреждение…

Шест часа сутринта. В радиото се звъни. Чува се сънлив глас: - Ало, радиото ли е? - Да. - Бихте ли намалили музиката? - Ха, ха, ха. Защо сам не го намалиш? - Не мога. То е в съседите...

- Кажи, зетко, какво ще направиш ако случайно падна в реката? - Ще хукна към съседното село за помощ. - Но то е на повече от 20 километра! - За вас, скъпа тъщо, бих бягал и повече...

Съпругата пита разстроена: - Защо, винаги излизаш на балкона, когато пея? Не обичаш ли да ме слушаш? - Не е това! - отговаря мъжът. - Просто искам съседите да видят, че не те бия.