"
Мама ме научи да постигам невъзможното:

- Затвори си устата и си яж супата!

Мама ме научи да уважавам чуждия труд:

- Ако ще се избивате, излезте на улицата, тук съм измила.

Мама ме научи да вярвам в Бога:

- Моли се тая гадост да се изпере!

Мама ме научи да мисля логично:

- Защото така казвам аз!

Мама ме научи да мисля за последствията:

- Паднеш ли от прозореца, няма да те взема, като ида да пазарувам!

Мама ме научи на издръжливост:

- Няма да станеш от масата, докато не си изядеш всичко!

Мама ме научи на причинно-следствените връзки:

- Ако не престанеш веднага да ревеш, ще те напляскам!

Мама ме научи да не завиждам:

- По света има милиони деца, на които не им е провървяло така с родителите, както на теб!

Мама ме научи как да порасна:

- Ако не ядеш зеленчуци, няма да пораснеш!

Мама ме научи да гледам смело в бъдещето:

- Почакай само, като се приберем, ще си поговорим!

Мама ме научи на основите на самолечението:

- Не си криви очите, ще останеш кривоглед цял живот!

Мама ме научи на телепатия:

- Облечи си якето, знам, че ти е студено!

Мама ме научи на основите на генетиката:

- Метнал си се на баща си целия!
148 прегледа

Оцени този виц

/ 5 ( гласа)

Сподели

Копирано!

📚 Подобни вицове

Деца

Стар професор се оженил за своя студентка. В първата брачна нощ: - Жени, ти имаш ли деца? - Не! - Жени, а майка ти, не ти ли е разправяла за тия неща? - Не! - А, приятелките? - Не!...

Деца

В съда. Жената: - Искам да се разведа. Той не обръща никакво внимание на семейството. Той даже не е баща на последното ни дете.

Деца

В бюрото по труда: - Спешно ми трябва работа. Имам жена и пет деца. - А друго какво умеете?

Деца

Видове Пръдни Алармена: добра пръдня за начинаещите... Лесна е за идентифициране, защото започва с висок тон и завършва с нисък такъв. Като линейка по цариградско шосе, или като аларма за против...

Деца

"Сървайвър" а учителите четвъртфинал: Всички са учители по математика в обикновено столично училище със заплата 350лв. Имат право да дават частни уроци. Нямат собствено жилище и трябва да живеят...