В природата нищо не се губи. Това, което падне от устата ти, отива в клавиатурата.

В самолета страховито реве малчуган - не мога да заспя. Поръчвам уиски - мисля че ще помогне. Уви - родителите не му разрешават да го изпие...

Снощи към десет и половина оставям аз гаджето пред тях. Излиза баща й... и уж на майтап ми подхвърля един патрон. И усмихнат ми говори: - И да знаеш, моето момче, че след 23.00 летят по-бързо!

- Доматите ГМО ли са? - Не, но по-тихо, за да не ги събудиш.

- Чук, чук! - Кой е! - Отворете! Полиция! - Не мога сега, ще почакате! Сера! - Виждаме, виждаме... тя, телефонната кабинка е стъклена.