Намерих характеристиката на мъжа си от детската му градина: - Добре се храни, спи и се разхожда. След 35 години нищо не се е променило.

- Ти говори ли с баща ми дали разрешава нашия брак? - Да. Звъннах му по телефона и той ми каза: "Не знам кой се обажда, но нямам нищо против".

- Уважават ли те децата? - Като Бог! - Да,бе... - Вярно е. Почти не ме чуват, молбите ми не изпълняват. Дават си вид, че изобщо не съществувам, но потрябва ли им нещо - започват да се молят...

На вечеря: - Колко вкусна салата, скъпа! Сама ли я купи?

- Ти поиска ли разрешение от баща ми за нашия брак? - Да, обадих му се по телефона. - И какво каза той? - "Не знам, кой се обажда, но съм съгласен."