Лошите момчета и киселите цървули често пъти нямат нищо общо. Всички искат да са първото, но рядко покриват критериите и си остават жалки като второто.

Няма закон, който да бъде по душата на всички.

Ако чашата е наполовина пълна, ме обзема неудържимо желание да я изпия... Ако е наполовина празна - също! Лошото е, че не мога да се самоопределя какъв съм - песимист, оптимист, реалист или алкохолик....

Звъни домофона: - Здрасти! У вас ли си? - Да, а ти къде си?

Моят абстракционизъм е феноменален. Сега препрочитам някои мои стари вицове...Какво въобще съм имал предвид?