Каракольо комитата караше коня към комитското кладенче. Кривна козения капак, курдиса кремъклийката към камата - красавец канара! Кръстосвал курове, кории, камънаци; клецал, каквото кацне; краставо куче, кьорави калугерки, куц кмет, каки... Когато кривна край канарата, катурнато камъче клопна край коня. Каракольо комитата киризи козарката Кера, която клекнала кендзаше кротко.

- Какво киризиш, Кольо, кендзам! - кресна Кера.

Кольовият кафяв клефук кипна.

- Керо, курво кална! Какво крякаш като кокошка кльопачка? Ке къртиш!

Кака Кера кандиса. Клекна, кльопна кавала като коза краставица, като крава кочан. Каракольо клатеше, кака Кера квичеше. Коластра като каймак колоса какината Керина катеричка. Каракольо каталяса. Кандилкайки керестето качи коня клюмнал. Когато крантата кротна край комитското кладенче, Каракальо къртеше като кютюк.