Парадокс на писоара: - Около него винаги е опикано, защото никой не се доближава. А никой не се доближава, защото около него винаги е опикано.

Онзи момент, когато след като избършеш пода и искаш да запалиш цигара, но се сещаш, че запалката е в другият край на стаята.

Младостта на жената свършва, когато чантичката с гримове постепенно се превърне в аптечка.

В час по химия: "- Иване отвори вратата, може да се наложи да бързаме..."

А временцето навън си е чудничко! Няма опасност да загориш от силното слънце, не се потиш, не бръмчат досадни мухи. Само една лоша страна има – много ми е трудно да си нахлузя джапанките с тия дебели...