"
Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много.
Извадил пистолета и им наредил:
- Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния.
Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава:
- Сега, клякате и се изсир*те!
- Ама скъпи как так… - мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя.
Свършили те работата, а съпругът:
- Сега си разменяте местата!
Ония пак изпълняват.
- Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! - и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…
След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът:
- Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе!
А жената:
- Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
Извадил пистолета и им наредил:
- Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния.
Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава:
- Сега, клякате и се изсир*те!
- Ама скъпи как так… - мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя.
Свършили те работата, а съпругът:
- Сега си разменяте местата!
Ония пак изпълняват.
- Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! - и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…
След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът:
- Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе!
А жената:
- Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
135 прегледа