- Кире, в лоша компания си попаднал… - Мамо, аз съм я основал.

Двама старци се разхождали из парка и единият казъл на другият: - Хайде да седнем на някоя пейка и да си починем. Седнали и ПОЧИНАЛИ!!!

- Любима моя.. - Щях да съм ти любима, ако не ми изневеряваше! - Не, тогава щеше да си Единствена, а сега - Любима...

- Уважават ли те децата? - Като Бог! - Да,бе... - Вярно е. Почти не ме чуват, молбите ми не изпълняват. Дават си вид, че изобщо не съществувам, но потрябва ли им нещо - започват да се молят...

След поредната караница с жената понякога ми се струва, че сега тържествено ще влезе водещия и ще каже: "Поздравления! Вие станахте победител в конкурса за най-адско търпение и печелите 100 000 лева...