Как се чете приказка на 2,8 годишно?

– Ще ми прочетеш ли тази книжка?

– Да.

– Прочети ми я.

– Добре де. И такааа. Грозното Патенце…

– Къде е?

– Ето го тук. Един ден…

– Какво е това?

– Яйце. Слушай сега. Един ден една…

– Къде е майка му?

– Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си…

– Това ли е майка му?

– Това е патицата, да.

– Какво е това?

– Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило…

– Има крака.

– Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото…

– Тук няма крака. Къде са му краката?

– Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата…

– Какво е това?

– Селянин. Той минал покрай патенцето…

– Не! Това е дядо Коледа!

– …!

– Какво е това?

– Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома.

– Къде?

– В тях!

– Тука ли?

– Да. Най-сетне то успяло…

– Защо спи?

– Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта…

– Какво е това?

– Грозното Патенце.

– Това не е грозно патенце!

– Красивите лебеди като малки са много грозни патенца.

– Не е грозно!

– Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди…

– Къде са фтиците?

– Ето ги лебедите Фтици.

– Това са лебеди!

– Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’

– Къде са лебедите?

– Ето ги лебедите.

– А това?

– И това е лебед.

– Лебед… Какво е това?

– Това е… пате някакво, летящо!

– Къде е грозното патенце?

– Аааа! (хвърля книгата и почва да гъделичка детето)

(истината за родителството #2)

(Горното е стенографски запис от редово четене на приказка, непълен поради чести пристъпи на неистов кикот)