Целият свят е сцена и всички ние сме актьори, но вместо да играем, седим и чакаме да започне пиесата или се натискаме в тъмното..

Колежка разправя: - Седя на пейка в парка и плача. Идва непознат малчуган и пита: - Лельо, защо плачеш? - На никого не съм нужна, приятелче… - Той си тръгна… и се върна: - А ти всички ли попита?…

Класната: - Какво ми се мъкнете на тумби един по един!?!

Внимавай какво си пожелаваш, защото може да не умее да готви…

"През младостта си няколко години подред бях "Мис Вселена!" - хвалеше се Ева.