Животът е прекрасен и изобщо не ме интересува, че не е вярно.

- Ти си силен! Ще се справиш! - Аз съм умен, няма и да пробвам...

Той бил страдал… Ами аз? Някой мисли ли какво ми е на мен? Аз мога да напиша роман за страданието! Ще се казва: - Цял ден на 12 см. токчета!

Когато ми идвате на гости: - Тропайте с краката, звънец нямам! - Защо с краката? - Е, с празни ръце идва ли се?

- Скъпа, ако някой ден се разоря ти ще продължиш ли да ме обичаш? - Разбира се. Но страшно много ще ми липсваш...