Тя ми позвъни рано сутринта, кълнеше се, че ме обича, че не може без мен, и че аз съм всичко за нея на този свят... А аз, държах телефона мълчешком, без да проговоря, и се чудех... Къде се напих снощи...

- И заради какво се влюби в мен? - Заради очите! - Толкова ти харесаха моите очи? - Не, просто зрението ми е кофти.

Някакъв води момиче у тях, но не може да отключи и се ядосва, момичето се мъчи да го успокои: – Мило, не се нерви така де! – Как няма да се нервя!... Стоим тука като три идиота.

- Госпожице, колко е часа? - Ау, забравила съм си часовника вкъщи, елате с мен да видим!

Хвана ме яд, когато взех нейния телефон и разбрах, че ме е записала като: "филми и безплатна храна".