Става тъмно. Баща се провиква от балкона: - Иванчо, мислиш ли да се прибираш вкъщи? - Мисля, тате! - крещи в отговор сина. - Е, и? - Тате, дай ми още час да помисля!

Малкият Иванчо: - Мамо, пък вчера като те нямаше, татко дойде с една леличка в къщи отидоха в спалнята.. - Мълчи Иванчо, довечера като седнем на вичиря, тогава ще кажеш. Вечерта на масата, вечер...

Иванчо пита баща си: - Тате, кой чука бе? Който е отгоре или който е отдолу? Баща му отговаря: - Който е отгоре. Що питаш? - Малеей, да знаеш вчера мама как скъса комшията от чукане...

Учителка пита учениците: - Ученици, от кой зеленчук се плаче? Иванчо: - От картофите, госпожо! - Сядай, Иванчо, грешен отговор! - Но госпожо, Вас не са ли Ви удряли с картофи по главата...

Учителката проверява домашните и казва на Иванчо: - Просто невероятно, че един човек може да направи толкова грешки! - Защо един? Заедно с тате. - гордо отговаря Иванчо.