Телефонът в сервиза звъни: - Ало, поправен ли е вече телевизорът ми? - А кога сте го дали на ремонт? - На седемнадесети септември. - По-точно, моля! Коя година?

- Скъпи, мисля, че детето трябва да ни вижда понякога, че четем. - Добре, ще го взимам с мен в тоалетната.

– Приятно ми е, Дарина. – Еми нà ти лопатата!

- По дяволите! Току-що ми паднаха очилата в Марица! - Но това е Искър?! - Ето, виждате ли? Дори и това не мога да видя без очила...

“Гражданката Стоименова буйстваше, крещеше и - като вдигаше толкова шум – пречеше на гражданите в Изтрезвителното да почиват спокойно.”