- Ревнива ли си? - Малко. - А когато приятелят ти излиза без теб, звъниш ли му? - В смисъл? Как така да излиза без мен?!

Три от четирите гласа в главата ми искат да спят. Четвъртият ни държи будни, чудейки се, имат ли пингвините колене?

НОСТАЛГИЯ ПО СОЦИАЛИЗМА: - Ей, човече, спомням си навремето майка ми ме изпращаше до магазина с едно левче. Аз взимах хляб, сирене, мляко, боза, някое списание, 2-3 шоколада и се прибирах със сума ти...

Българин, дошъл му денят и часа, застава пред Свети Петър. Ония рови, рови в тефтерите и го поглежда над очилата: - Пешо? Нали? Адаш, ти отиваш в ада! - Аман бе, сега оттам идвам...

Бях в Лувъра... Спрях се до статуята със смокиновия лист и дълго я наблюдавах... Думите на екскурзовода, силно ме стреснаха: - Мадам! Не чакайте, листопад няма да има"...