- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова…

На сватбата тя ми се закле, че само смъртта може да ни раздели, но се оказа, че и тъщата може туй онуй.

- Моята тъща ни идва на гости все в един и същ ден, и аз винаги я чакам с нетърпение. - А кога идва? - На 29-ти февруари.

- Иванов, защо си дошъл на работа? Нали следобед погребваш тъща си? - Най-напред работата, после удоволствието.

- Моята тъща е просто идеална, има само един недостатък. - Какъв? - Диша!