Наближава сесия. По кръчмите студентите освобождават местата си за преподавателите.

Зад вратата на аудиторията се дочува нежният глас на преподавателя: - И така, скъпа, разтвори краката, вземи инструмента в ръце и го постави между краката си, само по-внимателно... така. А сега лек...

Преподавател към студентите: - Ако студентите, седящи на задните редове, седяха така тихо, както тези четящи вестници в средата, то щеше да може седящите отпред да си спят спокойно.

Студенти си говорят: - Знаеш ли, че нашия преподавател си говори сам със себе си. - И нашия. Но не се усеща. Той мисли, че го слушаме.

Студенти си говорят: - Знаеш ли, че нашия преподавател си говори сам със себе си... - И нашия. Но не се усеща. Той мисли, че го слушаме.