- Алоо, Пешо, абе аз не си ли забравих у вас един пакет с пържоли?! - Да, благодаря.

Говорят си две съседки: - Вчера идва Пешо от петия етаж, и казва че иска да яде! Спретнах му една софра, първа класа направо... - Поне благодари ли ти? - Уха! Толкова голям "благодаря" не бях...

Пешо спазваше един железен принцип - всяка сутрин да се събужда в различно легло и никога да не повтаря… Беше нощен пазач на мебелен магазин…

- Пешо, защо си толкова нервен? - Развеждам се... Не знам как да кажа на баща ми. - Защо? - Още не съм му казал, че съм се оженил.

Кара си един, след като му сменили гумите в сервиза, и получава sms: “Пешо, ако си още жив , спри внимателно и затегни болтовете, че ние забравихме.”