Това, че след новогодишния банкет ме цепи главата и нищо не помня, почти се понася. Но доста по-лошото е, че в работата всички идват и съчувствено питат: – Шефът вече вика ли те?

- Чу ли? Ще местят началника ни! Интересно, кой ще заеме мястото му? - Сигурен съм, че ще бъде добър и достоен човек. Все пак познавам себе си от ранно детство.

От един блог: Вчера искаха да ме уволнят. Но чувайки ме, как крещя: 'УРА! Най-после!' и 'Искам да видя нещастника, който ще върши моята работа!', шефът размисли неясно защо.

Служителка от "Български пощи" падна от петия етаж и се приземи на асфалта след две седмици.

- Скъпи, защо закъсня? Колата ли се повреди? - Ограбиха ме по пътя! - Запомни ли ги? - Един височък, дебеличък, червендалесто лице. Петдесетачка ми сви! И най-гадното, какъв подлец е, уж започна...