Тя ми позвъни рано сутринта, кълнеше се, че ме обича, че не може без мен, и че аз съм всичко за нея на този свят... А аз, държах телефона мълчешком, без да проговоря, и се чудех... Къде се напих снощи...

Той: - Да отидем у нас? Тя: - Не! Той: - Разбери ме правилно, аз не предлагам на всяка! Тя: - И аз не отказвам на всеки…

– Значи, какви ли не глупости пишат във фейса! Въобще не мислят с главите си, не отговарят за думите си! Как ми е омръзнало всичко това! Ще отида да изхвърля боклука и после ще измия чиниите. – За по...

- Обичам те! - Докажи! - Как? - Изкрещи, че ме обичаш, така, че целият свят да чуе. Той се приближи и прошепна в ухото й: - Обичам те… - Защо така тихо… и на ухото ми? - Защото за мен, ти си це...

- В колко часа? - попита той. - В шест часа! В шест - каза тя твърдо, - и имай предвид, че никой няма да те чака! И наистина, когато той отиде, никой не го чакаше.