Имаше неземна красота..., по-скоро земноводна.

Отначало белите петна в паметта те плашат. После някак забравяш за тях.

Веднъж в седмицата си позволявам заслужена почивка. И шест пъти - незаслужена...

Да ме прощава Ницше, но това което не ни убива… са удобните обувки.

Не само мога да чета между редовете, но и оставям бележки между очите.