Генерал пристига на проверка в бойно поделение. На входа го посреща командирът на полка. Козирува с дясната ръка, а с лявата си прикрива лявото око. Генералът не обърнал внимание на това. Вървят из поделението и разглеждат. Плацът блести от чистота. Тревните площи почистени. Всичко свети и блести.

- Кой е изчистил плаца така? – пита генералът.

- Редник Пешев. – отговорил командирът.

- Браво на редник Пешев.

Продължават проверката по нататък. Стигат до спортната площадка. Уредите боядисани. Пясъкът подравнен. Пак всичко свети и блести.

- Кой ремонтира така площадката?

- Редник Пешев.

- Отлично на редник Пешев!

Отиват в столовата. Всичко чисто. Блести и свети.

- Кой е дежурен по столова? – пита възхитен генералът.

- Редник Пешев.

- Супер! Я веднага ми доведете този юнак да го видя.

Идва редник Пешев. Козирува. Представя се.

- Браво редник, Пешев! – поздравил го генералът.

- Имате лична похвала от мен.

- Благодаря господин генерал, ама ако обичате си закопчайте горното копче на ризата.

- КАКВОООО!? – втрещил се генералът.

– Ти знаеш ли с кого разговаряш бе редник?

В това време командирът на поделението си махнал ръката от лявото око и на окото му – огромен бушон.

- Господин генерал! – прошепнал командирът.

– Съветвам ви, да си закопчаете горното копче, защото редник Пешев не повтаря по два пъти.