- Обвиняеми, с какво ударихте тъща си? - С едно вестниче... - А какво имаше в него? - Ами една щангичка...

Навън вали силен порой. Някой чука на вратата. Отварям и виждам тъщата. Казвам й: - Къде си тръгнала в това време? Отивай си вкъщи!

На сватбата тя ми се закле, че само смъртта може да ни раздели, но се оказа, че и тъщата може туй онуй.

- Днес изпратих тъщата на юг. - Къде? - В Багдад!

Моята втора тъща е доста по-схватлива от първата - всичко разбира от първия удар.