- Имаш много пърхот. - С какво ли не съм се мазал - не минава и не минава! - А да се изкъпеш, пробва ли?

Посадил дядото ряпата...Дошло време да я вади. Запретнал ръкави, хванал я, и эапочнал да дърпа. Дърпал, дърпал, но не успял да я иэвади. Викнал бабата... Эадърпали двамата. Пак не успяли...Дошла внучк...

Ахмед бе забравил, че сменят часа и гръмна още в мазето.

Истината е като простит*тката - всички я искат, но никой не я обича.

- Скъпа, ако умра, обезателно да се ожениш. Искам след смъртта ми пак да бъдеш щастлива. - Какви ги говориш, скъпи. Аз и така ще бъда щастлива.