- Така не ми стига топлина - чувам, оплаква се засукана колежка по телефона. - След работа, да дойда при теб? - питам я с особен блясък в очите. - А ти ще можеш ли да ми поправиш отоплението?

За сетен път се убедих, че милото ми има актьорски способности, след като снощи се вързах на предложението и: -Да седнем да си поговорим! Монологът и продължи час и половина...

- Ах Васко, днес беше много добър. - Аз не съм Васко. Аз съм Иван. - Аааа. Ама днес не е ли четвъртък.

- Миличка, липсваш ми, ще се видим ли днес? - Не мога скъпи, болна съм. - Тогава ще те чакам в аптеката - в девет. Обичам те!

Той: - На лъжата краката са къси! Тя: - По-скоро лъжата между краката ти е такава… П.С. Когато не говорят, а съскат.