Момиче се прибира и започва да се съблича - роклята, сутиена, бикините, застава пред огледалото, завърта се наляво, после надясно, погалва се по бедрата, повдига си гърдите, обръща се и с ужас забеляз...

Майката премерва пред огледалото новото си кожено палто. Синът: - Мамо, татко ли ти го купи? - Не, синко. Ако се надявах на баща ти, не само палтото, но и теб нямаше да те има на този свят.

Прибирам се - жената изчистила, наготвила, не дудне, в очите ме гледа. Викам си, ей това е любов, щастие и семеен уют… оказа се мигач, огледало и задна лява врата…

Тате, тате, ти добър физиономист ли си? - Да. - Това е прекрасно, защото току що счупих огледалото ти за бръснене...

Надпис на огледало: - "Не се надявай - ти си!"