Оцени този виц
Сподели
📚 Подобни вицове
Не знам как да направя първата стъпка. Винаги съм чакал тя да я направи. И ето, че една вечер една готина мацка ме покани на питие в един бар, а после ме покани у тях. Там ми каза: - Извини ме за м...
Попитали веднъж сицилианските столетници: - Как оцеляхте до такава дълбока старост - сред толкова много трупове. - Ами седяхме, наблюдавахме... и не задавахме въпроси.
Загубено злато може да се намери, загубено време - никога.
"Някои хора разправят за мен, че съм ужасен човек. Но това не е така - аз имам сърце на мил, чувствителен юноша. Пазя го в един буркан със спирт на бюрото си." (изказването се приписва на Сти...
- Има сто крака и десет зъба - що е то? - Опашка за пенсия.