Един старец се оплаква на друг: – Преди въобще не ми се ставаше рано сутрин, но малкия ми приятел беше винаги готов. А сега ставам рано, а той все така спи.

Отиваш на село, след дълго търсене, най-сетне намираш лечебната кал и усърдно се потапяш в целебност... обаче не срещаш грам разбиране...

Най-трудни са разделите със скъп човек и с олио, в което си пържил само веднъж...

- Скъпа, ако някой ден се разоря ти ще продължиш ли да ме обичаш? - Разбира се. Но страшно много ще ми липсваш...

Не ща да казвам, че вкъщи е горещо, но току-що край мен минаха два хобита и метнаха нек'в пръстен през балкона.