Това, че след новогодишния банкет ме цепи главата и нищо не помня, почти се понася. Но доста по-лошото е, че в работата всички идват и съчувствено питат: – Шефът вече вика ли те?

- Тази пиеса щастлив край ли имаше? - Да, цялата зала беше щастлива когато свърши.

Случва се, викат те някъде, а ти не отиваш... След това пак те викат и ти пак не отиваш. И спират да те викат... Веднъж така си загубих работата.

И инвестициите не могат да ни спасят от инвеститорите.

Най-полезното нещо, което направих в работата напоследък - да смажа вратата, че да не се чува, как си тръгвам час по-рано.