Тъщата я удари автобус пред къщата... - "А можеше да бъда аз!" - помислих си... Но пак се позамислих - не мога да карам автобус, мамка му!

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата...

- За да събудя интереса към музиката, купих на внука цигулка. Но нищо не излезе от това... - И при мен стана така, когато купих на тъщата куфар.

- Къде попадат след смъртта добрите съпрузи? - На небето. - А лошите? - При тъщата.

- Как да сме сигурни, че колата ще запали на -20? - Ами лесно - представяме си, че трябва да закараме тъщата на гарата и тя пали, още като види ключа!