На сватбата тя ми се закле, че само смъртта може да ни раздели, но се оказа, че и тъщата може туй онуй.

'… искаше му се да подскача от радост, но на рамото му тежеше ковчегът на тъщата…'

- Тъщата ми след сватбата дойде само веднъж у нас... - Щастливец си ти! - Да бе! И повече не си тръгна...

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата...

- Къде попадат след смъртта добрите съпрузи? - На небето. - А лошите? - При тъщата.