Моята котка си мисли, че аз живея при нея! А понякога в погледа й улавям намек, че вече ми е време да заживея отделно.

Седи си враната на един клон, цялата в алпинистко снаряжение. Със сирене в клюна. Пристига лисицата: - Врано, много готина раница имаш!? - ЪХЪ. - Какви лъскави котки и карабини имаш?! - ЪХЪ....

- Пис-пис-пис, мои котки и котенца! Днес сте ми толкова пухкави, че направо ми идва да... - Господин президент, сигурен ли сте, че това е подходящо начало за обръщение към народа?

- Петърчо, каква е тая работа? Съчинението ти "Моята котка" е дума по дума еднакво с това на брат ти! - Ама тя и котката ни е една и съща!

Жените обичат, когато ги сравняват с котки. Наречеш я котенце и тя веднага си се представя като горда, изящна, независима хищница... Странно, а защо не примитивна, космата, съскаща по ъглите истеричка...