- Колко тежиш? - Ми, с очила 75. - А без очила? - Без очила, не мога да видя.

Бях в Лувъра... Спрях се до статуята със смокиновия лист и дълго я наблюдавах... Думите на екскурзовода, силно ме стреснаха: - Мадам! Не чакайте, листопад няма да има"...

- Мамо, къде го намери това момиче? Толкова е миличка. - На гарата, маме. Биеше се с ченгетата.

Той бил страдал… Ами аз? Някой мисли ли какво ми е на мен? Аз мога да напиша роман за страданието! Ще се казва: - Цял ден на 12 см. токчета!

Викат му "детето чудо," щото всички се чудят от кого е!