- Тате, защо светят звездите.
- Не знам.
- Тате, защо свети луната.
- Не знам.
- Тате, защо духа вятарът.
- Не знам.
Циганка.
- Хайде стига сте говорили, а спете.
- Нека пита ма. Нека пита - да знае.
Разговор между наркоманчета: - Абе братче, това горе слънцето ли е или луната? - Не знам, не съм от тука.
Надежди на американците - база на Луната през 2008 година. Надежди на софиянци - метрото стига до Младост през 2010 година.
Думата е пръст, сочещ Луната. Видиш ли я - вече не ти е нужен.
Из гората: Дъб до дъб, гъста гора, няма къде да сера! Луната бледа, гъза ми гледа, лайното с трясък, пада с крясък. Клони кърша, гъза си бърша, мамка му керлива,...
Американците кацат на Луната. Брежнев е бесен и вика при себе си шефа на космонавтиката: - Видя ли какво направиха американците? - Видях, другарю Брежнев... - Е, тогава и ние ще направим нещо...