Червената шапчица, Дан Симънс

- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.

- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.

- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?

- Да.

- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?

- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.

- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?

- Погрижих се за това.

- Какво е това място?

- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.

Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…