Центъра на Перник. Кафе на 2 нива - на долното седят двама на по кафенце и скучаят... на бара седи човек и чете сутрешния вестник...

Първия от двамата се обръща към втория:

- абе...

- оу...

- а на бас, че не моеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата...

- ... на кво?

- ми... петарка!

- готооо!

Отива тоя и пляяяссс:

- еееей Пешоооо, къде одиш бе, шо стаа - не съм те виждал 100 години, загуби се...

Човека само дето не си пробил дупка във вестника:

- Господине, имате грешка, аз не съм Пешо, припознали сте се!

- аууууу, човек, верно ли - извиняай! Ма приличаш... извиняай!

Сяда си и авера вади петарка...

Минало се, не минало - втория пак:

- абе...

- мм...?

- десет, ако идеш да му отвъртиш още един...

- нема яд!

Пак се вдига и отива до бара - пляяяясссс...:

- Пешо! Глей са! Праиш се че не ме познаваш, ма те гледам: ти си бе! Аз съм, не ме ли позна!?!

...!?! Господине!

Не съм Пешо! Ето ви лична карта! Спрете вече с тия грубиянщини!

- Ееее, човеек... мноу съжаляам, ма само ако знаеш колко приличаш - одрал си му кожата! А не сме се виждали от много време - у казарма бееме заедно - домъчнело ми е... бееме си много дружки...извиняай!

На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.

Долу, тоя си сяда, другия му вади десет и му вика:

- Слушай! Двайска веднага изскачам, ако идеш пак да го положиш тоя...

- ... ма немаш грижа!

Качва се горе - пляяяяяссссс!

- Абе Пешо! ...бе те къде си бил бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе...