Чапай и Петка вървят през пустинята.

По едно време, ама умиращи вече от жажда, Чапай вика:

- Абе Петка, така и така май ще се мре, дай да те опъна един път!

- Да, бе!

- Дай бе, Петка. То от веднъж педераст на се става.

Мислил малко Петка, пък се съгласил.

Опънал Чапай Петка и продължили нататък из пустинята.

По едн време Чапай вика на Петка:

- Абе Петка, то се видяло, че ще се мре, ами дай да те опъна още веднъж. То от два пъти педераст не се става!

Дал му Петка и продължили нататък.

Едвам ходят под палещото слънце. По еднои време Петка вика на Чапай:

- Абе Чапай, що не вземеш да ме опънеш. То от три пъти педераст не се става!