Кой би помислил, че фразата "Охо! Какъв ви е дълъг и голям!" може да се отнася само за моя служебен мейл.

Не ме е срам, че съм от село, срам ме е че всички знаят...

Чакам те, а ти все не идваш! Чакам те - така ме подлудяваш! Изнемогвам... ръцете, нозете, тялото ми измъчваш! Толкова исках да съм в теб! Но пред мен е само вратата на мечтанието.... Кога ще дойдеш...

Вежливостта стана такава рядкост, че някои я приемат за флирт.

Народът съвсем обедня. Даже местата за паркиране вече не стигат.