Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. - Иване, къде беше? - пита учителката. - При зъболекария. - И? Боли ли те? - Не знам, зъбът остана при зъболекар...

Момиче казва на зъболекаря: - Предпочитам да родя, отколкото да ми вадят зъб. - Решавай по-бързо какво точно искаш, че да знам кой инструмент да използвам - отвърнал зъболекарят.

Човек трябва доста да мрази хората, че да стане зъболекар...

- Защо така се радваш? - Бях на зъболекар! - Е, че това повод за радост ли е? - Да... оказа се, че е в болнични!

-Госпожице, когато се усмихвате, в мен се появява голямо желание да ви поканя при мен! - Голям Дон Жуан сте. - Какво говорите? Зъболекар съм!