Беше много неловко, когато Пешо взе да се смее на погребението. Така и не го до погребаха...

Двама старци седели на една пейка в парка. Единия попитал: - Пешо, какво четеш бе? - Не знам. - отговорил другия. - Е как, нали четеш на глас бе? - Е да, ама нищо не чувам.

- Пешо! Петре! Погледни ме! Веднага ме погледни! - крещи Мара. - Ммма, остави ме ма… - опитва да се откопчи Пешо. - По очите ти познавам, че си пил! - К'во ма! - озъбил се Пешо. - Аз пък по г*за...

- Що ревеш, ма? - Пешо ме заряза, защото не мога и не искам да му правя разни работи! - Св*рки ли, ма? - Не, бе! - мусака и супа…

В нощната тишина. - Пешо, колко е часа? - Три. (минава известно време) - Пешо, колко е часа? - Пет. ——————– - Пешо, колко е часа? - Шест. ——————– - Пешо, колко…...