Тя: - Сега, след като се оженихме, мога да ти призная, че едното ми око е стъклено. Той: - Нищо, скъпа. И диаманта, който ти подарих, е стъклен.

- Нещастнико лъжлив, копеле невярно - крещи разярена съпругата. - Да бе, ти пък щото си ми била вярна… - Била съм! И ако искаш да знаеш - много често!

Видях бъдещия си съпруг... Има един проблем - С настоящият, какво да правя?!

- Здрасти! Чувам, че си се оженил?! - Аха, ожених се... - За какво ти беше? - Не ми харесваше да се храня навън. - А сега? - Сега ми харесва...

Семейна караница: - Дадох ти най-добрите си години от живота, неблагодарник такъв! - Господи, ще има и по-лоши ли?