Толкова много обещаха на българския народ… и пак му е малко.

Ако не можеш да си позволиш да заминеш някъде за ваканцията, винаги може да пиеш докато не изгубиш представа къде си.

Прибира се едно младо момиче към вкъщи. Пълне мрак. Чува зад себе си стъпки. Ускорява крачката. Стъпките зад нея също забързват. По едно време две силни ръце я сграбчват и една уста, лъхаща на алкохол...

И ако дъждът е способен да измие нашата болка, вятърът да разсее всички наши съмнения, слънцето да сгрее душата ни… то на нас нямаше да ни се налага да страдаме с алкохола…

Между съседки: - Какво си ми зяпнала прането? И ти си простираш бельото? - Разбира се, но след като го изпера.