Времената се промениха: сега е трудно да повярваш, че преди години учителят е биел учениците, а не обратното.

Къде сме яли и пили - не сме се изложили, къде сме работили - не са ни потърсили.

Природата не търпи празнини. Единственото изключение - човешката глава: колкото е по-празна, толкова по-малко се стреми към запълване.

Ммм… колко е хубаво да те мързи и да можеш да си го позволиш.

Когато скъсах с моята приятелка, тя почна да плаче и каза, че съм егоцентрично копеле. Трябваше да ми видите физиономията.