На един човек му викали сърмата. Той въобще не харесвал прякора си и правил забележки на тези дето му викали така. Един ден както си вървял срещнал стар приятел: - Оооо, сърма, как си, радвам се да...

- Ало, Ванка, как е? - Извинявай, но съм много зает, не мога да говоря. - Какво правиш? - Изпълнявам съпружеския дълг. - Ама ти не си женен?! - Замествам приятел.

Девойка казва на приятеля си: - Ти вече не ме обичаш! Преди всеки ден ми носеше цветя... - Глупости! Обичам те безумно! Просто вече не живея до гробищата...

Обажда се един на приятел: - Да отидем утре за риба? - Чакай, сега ще питам жената. След малко: - Е, ще ходим ли? - Не, няма. Жената ми разреши да си пия ракията вкъщи...

Тъщата на моя враг е мой приятел!