Най-четените вицове в нашата колекция
Съпругата: - Защо докато се любим, никога не ме наричаш по име? Съпругът: - Защото не искам да те будя.
Мъжете са също като котараците - ако започнат да се умилкват, или ще врънкат за нещо "по-така" или са направили някоя беля…
Децата ви реват и се тръшкат, искайки да им купите таблет… Продайте ги в ebay и с парите отидете на почивка.
Мъжът ми отдавна знае, че съм му изпратена от Бог. Но и до днес се чуди за кои грехове…
Бог пита Адам, който седи тъжен в райската градина: - Какво, Адаме, за реброто ли ти е жал? - Не, не ми е жал… лошо предчувствие имам.
- Скъпи, когато се оженим, аз ще споделям с теб всичките си проблеми и страдания. - Но аз нямам никакви проблеми или страдания! - Когато се оженим, ще имаш...
- Зетко, какво беше това по тигана ви, едвам го изстъргах! - Тефлоновото покритие, мамо…
Опитна съпруга споделя: - В началото на брака ни моят съпруг бе за мен целият свят, но с течение на времето понаучих доста географията…
Истински съпруг е този, който излиза от автомобила и казва: - Скъпа, ти паркира идеално. Лексусът и без това си беше ударен, котката отдавна едва се движеше, а това пък дърво на никого не беше нужно...
Заключение: В любовния триъгълник една от страните винаги е тъпа.
Двата най-често задавани въпроса в едно семейство: 1. На кого говоря? 2. Кой те пита?
Жената се прибира след работа по-късно от обичайното. Мъжът я пита: - Защо се забави? - Минах през салона за красота. Той я огледал внимателно за няколко секунди. - Иии…, беше затворено, нали?
Мрънкам нещо на мъжа си (без повод)… Той ме поглежда с умиление и казва: - Не ти издържа психиката вече, нали? Точно, когато помислих, че все още има надежда за мир вкъщи той добави: - Не ти издърж...
Толкова години семеен живот, мъжът ми все още си мисли, че не яде тиквички и лук…
Шахът е прекрасен пример за човешките взаимоотношения. На царя е позволена само една крачка, докато царицата може да прави каквото си иска…
- Скъпа, хубавите неща се случват на тези, които умеят да чакат… да знаеш, че довечера ще закъснея малко…
– Скъпа, взех детето от градината. – Чудесно! Как ще го кръстим? Нашето ходи на училище…
Достигнах възрастта, в която половината от моите познати се оплакват от семейството, а другата половина - от липсата на семейство.
Става ми студено нощем, замислям се дали да си купя още едно одеяло или да се омъжа… Мъжът, разбира се, ще ме прегърне, но пък одеялото въобще няма да ме ядосва…
Семейният живот е щастлив, когато съпрузите имат общи интереси. Той обича да ходи на риба, а тя обича, когато той ходи на риба.