Най-четените вицове в нашата колекция
- А бе, да не би да водиш втори живот? - Не, защо? - Щото си бахти умрялата!
Имате право да мълчите... така по-малко цигарен дим ще вдишвате...
Ако имаш вода в коляното, камъни в бъбреците и пясък в жлъчката… Единственото нещо което ти остава е да отидеш в общината и да поискаш разрешение за строеж.
Тя ми вика: - Не ме сваляй с очи, имаш ръце! И аз като и шибнах един, и я свалих…
Бил съм боклук! Тя пък е контейнер. Все някога ще се съберем.
Двама старци се оплаквали: - На мен бабата вече не ми дава - ама никак... - И на мен не ми дава, но няма проблем. - Що? - Ами щото спи с отворена уста.
Веднъж играх шах с циганин. Първо ми взе конете, а после ми открадна целия шах...
Лекция в Медицинска академия. "Младия, начинаещ хирург започва да се чувства уверен обикновено след 8-10 трупа... Извинете, след 8-10 операции."
- Госпожице, позволете да ви помогна! - Благодаря, но чантата не е тежка. - Аз не за чантата. Аз съм пластичен хирург.
От новините. Севернокорейски хирурзи се сбиха по време на операция... за парче месо.
"Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха" Най-лошият хирург в историята на човечеството.
По време на операция хирурга чува под масата: - Мяу-у-у-у… - Къш ма! - Мяу-у-у-у… - Махай се от тук - и я сритва. - Мяу-у-у-у… Хирурга, ядосано, отрязва нещо от пациента и го х...
По време на операция хирурга чува под масата: - Мяу-у-у-у… - Къш ма! - Мяу-у-у-у… - Махай се от тук - и я сритва. - Мяу-у-у-у… Хирурга, ядосано, отрязва нещо от пациента и го хвърля под масата с...
Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него: - Другарю Чапай, как сте? - М-м-м...! - казва Чапай през маската...
Пишат диктовка в училище... На тема "На никой и през ум не минаваше, че идва края на август!" Малкият Митко: - Август, това е име на човек, нали?
Навън вали силен порой. Някой чука на вратата. Отварям и виждам тъщата. Казвам й: - Къде си тръгнала в това време? Отивай си вкъщи!
От интервю със собственик на голям публичен дом: - А в началото бяхме само: аз, жената, тъщата...
- Защо си толкова тъжен? - Тъжен ли? По-скоро в див ужас съм! - От какво? - Идвам от гара да посрещам жената, а тя не дойде. Страхувам се, че може да си е вкъщи още от вчера!
Скъпа, обичах те десет килограма назад!
- Защо си толкова тъжен? Доколкото знам наскоро пак си се оженил. - Именно. Говорим си с жената и по едно време се изяснява, че вече веднъж сме били с нея женени.